вторник, 22 юли 2008 г.

На поляната

Често се застоявам на бaлкона на моето жилище загледан в затревената площ отпред. Просто очите ми се отморяват, усещам хладина по тялото си сякaш съм слязал там и се излежавам на мекия зелен губер. На поляната често играят дечурлиги, гонят се и ритат топка. Весела и мила е гледката... Ето и днес се загледах по двама малчугана. Виждам как по-големия рита футбулната топка, тя лети, лети нагоре и двамата тичат по нея. Баткото все изпреварва брачето си, а то подскача, препъва се и тъкмо да докопа топката тя лети на горе от шута на баткото. То изглежда не се сърди, защото пак тича, ръкомаха с ръчички, препъва се и... се смее, смее сякаш на себе си... Изведнаж ме завладява някакво недоволство и аз примигвам очуден. Защо ли е така? Ах, да... сърдя се, че баткото, не дава на брачето си да ритне и то топката. От устните ми се отронва упрек: Ми, дай и на малкия да ритне, бе! Досмешава ме, защото тутакси осъзнавам, че говоря на себе си... Ала ядът ми не ми минава. Малкото братче е така мило със своитe боси крачета,така настойчиво търчи по токата, а баткото хич не се сещта да му я даде, поне ведънъж да я ритне. Отново топката лети към края на зелената трева. Двете деца пак тичат и пак баткото достига пръв токата... Казвам си: Боже, защо баткото не зарадва брачето си? Нали вижда как то тича по топката... Нали сам изпитва удоволствие, като запрати топката далече, далече... Защо сaмо той да има това удоволствие? Нима от толкова малки обичаме само себе си? А като порастнем? Та това е...

А малчуганите все тичат ли тичат. Малкия все не може да достигне пръв топката, но му е така весело, така занимателно и гледа батко си с мили весели очички как ще ритне топката високо, високо...

В този миг ме изпълни една безкрайна радост, топлина се разля в гардите ми, а зелената морава се заля от топла, мека светлина... Един тих и съчуствен глас ми нашепна: "Та това е игра. А детската игра е винаги от БОГА"! Засмях се щаслив.

край.

2 коментара:

Atanas Mihaltchev каза...

Моля, оправете правописните грешки!

valentinbalev каза...

г-н Михалчев възхитен съм от вашето искрено и спонтанно творчество.Пожелавам ви вдъхновение и дълъг творчески живот.